Беше доста ядосана на братовчед си и раздялата им протече неестествено и по-скоро официално.
Несмотря на численное превосходство, китайским войскам не удалось защитить Лодянь. Китайские войска не могли эффективно наступать, и им оставалось лишь обороняться.
Също както тя стана Полин Дън вместо Дън Баолин. Също както чичо ѝ си измисли френско име, когато поръчваше визитките на "Ла Пагод": Луи Дън, собственик.
Книгата "Диада" излиза заедно с премиерата на едноименния филм на Яна Титова
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?“
Нямаше и един предмет в този магазин, който Полин да не бе чистила и полирала, нито витрина, която да не бе подреждала, аранжирайки антиките по примамлив начин. Спря се до масата от брястово дърво, на която беше сложила статуетки от слонова кост между ярки порцеланови вази.
Вдъхновение и сбъдната мечта: Кристиян Григоров за концерта на Бочели
А посланието му остава дълго в сърцето и душата – онази „Порцеланова луна“, която вечер осветява пътя на всеки един от нас, е една и съща, независимо от различията ни.
Писмото падна от ръката ѝ и се плъзна към пода на кабинета, а стегнатата точност на чичовите ѝ китайски йероглифи, изписани с четчица, беше в пълен контраст с хаоса, изпълнил вътрешностите ѝ.
Даже в таких условиях китайские войска вели оборонительные бои. По ночам китайские солдаты минировали дороги, ведущие к Лодяню от побережья, и завязывали ночные бои с наступающими японскими войсками. В дневное время, для уменьшения потерь от японских бомбардировок, китайцы оставляли на передовых позициях небольшое количество войск, отводя основные контингенты в тыл; отведённые в тыл войска возвращались на передовые линии после прекращения обстрела, когда японская пехота выходила в атаку.
Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
Окована в страховит водовъртеж от насилие и жестокости, тя се сблъсква с най-грозното у човека и става свидетел на разкази Шанхай ужасяващата реалност на публичните домове, които японската армия открива, докато напредва победоносно в Китай.
На Полин ѝ беше позволено да изпрати Тео, но само до края на "Рю дьо Лизбон" .
Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.